Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет10072020

Брой 129, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.72441 BGN ↓ 1 GBP = 2.18151 BGN ↑ 1 CHF = 1.83922 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Култура (2) Отбелязваме 40 години от включването на Боянската църква в списъка на ЮНЕСКО

Отбелязваме 40 години от включването на Боянската църква в списъка на ЮНЕСКО

Отбелязваме 40 години от включването на Боянската църква в списъка на ЮНЕСКО

Боянската църква, известна по целия свят със стенописите си, e в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Боянската църква е един от най-посещаваните обекти у нас. Само за миналата година е видяна от близо 80 000 души. А тайните, които крие, не можем да прочетем в интернет.

Боянската църква крие и малко известни факти. Като например защо, ако преброим апостолите на тайната вечеря, ще се учудим, че са само 11.

„Ако се вгледате по-внимателно в сцената, ще забележите, че има една скрита фигура и тя е именно на 12-я апостол, протягащ се към едно от блюдата човек, около чиято глава няма ореол. Това е Юда – предателят“, обясни д-р Калин Йорданов – директор на Боянската църква. Интересен детайл е храната, която е изобразена на „Тайната вечеря”, не по канона, а представя типичната храна на българите в средата на 13 век - лук, чесън, ряпа.

„Друга емблематична сцена е тази на морското чудо. Със силата на молитвата си, Свети Никола успява да смири бурята, водите утихват и тази стихия, предизвикана от демони, си отива“, обясни д-р Йорданов.

Д-р Калин Йорданов намира нещо много специално в изобразения венециански неф – щитове на кръстоносците. „Сцената пресъздава спомена за Кръстоносните походи, когато поклониците, кръстоносците са преминавали през Балканите. По борда на нефа се виждат специфичните щитове на кръстоносците, шапчиците на моряците не са типични за тази епоха“, каза д-р Йорданов.

Невероятната акустика в църквата е заради вградените в ъглите на притвора четири отвора.

„Това са гърлата на 4 керамични съда, които са вградени по време на строежа. В православните храмове не е било позволено да се слави Господ с музикални инструменти, но на Балканите традицията повелява да се слави с най-съвършения инструмент – гласа“.

Друг любопитен момент са жестовете в изображенията на севастократорите Калоян и Десислава, в които средновековните зографи са закодирали послания.

„Жестът, с който Севастократица Десислава придържа шнура на мантията си е много интересен. Той не е характерен за православното изкуство. Изразявал е статусът на благородната дама“.

Цар Константин Тих Асен и царица Ирина пък са изобразени с ореоли, макар че не са били светци. Освен царските инсигнии, в лявата си ръка царят държи малка червена торбичка.

„Това е т.нар. „акакия“. Тя е пълна с пръст, земя, за да напомня на царя, че макар и да е най-могъщата фигура, той е смъртен, произлязъл е от пръстта и един ден ще се върне в нея“, обясни д-р Калин Йорданов.

България

Икономика

Loading...

Спорт

7 заразени в Локо Пд

Отборът на Локомотив Пловдив излезе с официална информация, в която извести колко са заразените от коронавирус в клуба. От резултатите става...

Прочети още:

Loading...

Свят

В Германия приеха стратегията за равенство между половете

В Германия приеха стратегията за равенство между половете

Ще се намалява разликата в трудовите възнаграждения на жените и мъжете

Германското правителство одобри планираната стратегия, която цели да н...

Прочети още:

Loading...

Земеделие