Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет22112019

Брой 227, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76854 BGN ↑ 1 GBP = 2.28178 BGN ↓ 1 CHF = 1.78175 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) В СТАРИЯ ДЖАЗ БЕЛИТЕ И ЧЕРНИТЕ СЕ РАЗБИРАХА МНОГО ПО-ДОБРЕ

В СТАРИЯ ДЖАЗ БЕЛИТЕ И ЧЕРНИТЕ СЕ РАЗБИРАХА МНОГО ПО-ДОБРЕ

Интервю с Милчо Левиев, доктор хонорис кауза на НБУ, ръководител на майсторския клас на тема “Формални, естетически и социални аспекти на джаза като изкуство”

- Как ви се вижда НБУ по отношение на университетите в САЩ, в които сте преподавал?

- Харесвам в НБУ това, че се чувства един действително нов дух, неконсервативен. Университетите дори и в Америка са доста стари. Старостта понякога е хубаво нещо, но понякога е и пречка. НБУ е много по-освободен, което аз винаги съм предпочитал пред схоластичността и академичността в отрицателен смисъл.

- На пресконференцията, която дадохте скоро в агенция “Балкан“, казахте, че джазът е в криза. Забелязвате ли някакви възможности, перспективи за него, така че да стане пак тази мания, която е бил преди време. Ако бяхте начинаещ джаз-музикант, как бихте започнал да свирите?

- Бих коригирал думата “мания“. Творческият аспект на джаза е по-важен. В момента кризата на джаза я виждам не толкова в смисъл, че няма джазови музиканти или джазови прояви. Напротив, има повече откогато и да било. Но от две десетилетия се наблюдава консерватизъм и връщане към старото, експлоатиране на вече изминати пътища.

- Т. е. това, което до голяма степен прави операта.

- Точно така. И това е много застрашително за едно изкуство, което винаги е било до 70-те новаторско. Историята на джаза е кратка, но от началото на века до 70-те всяко десетилетие имаше нови и нови неща, които не отричаха старите. Аз си обяснявам ситуацията така. 60-те бяха най-творческите години през столетието - в изкуството, в политиката дори ако щете... Възход имаше дори в нашия лагер. Тези години приключиха... Що се отнася до бъдещето... не съм пророк, не знам какво ще стане...

- Какво бихте експериментирали, какво бихте задвижили, за да промените нещата...

- Вече съм на възраст, обикновено човек експериментира повече, когато е по-млад. Моят период на експерименти бе от 20 до 32-годишна възраст, когато живеех в България. Опитвах да използвам фолклор и класическа музика в джаза. Оттам нататък се движа по този път. Дали ще мога нещо ново, друго - зависи от обстановката. Считам изкуството за социално явление, то е във връзка с всичко, което се случва. Напоследък е налице крива на упадък на културата в западната цивилизация. Колко надолу ще вървим още - дали ще продължим или ще започнем да се качваме нагоре, да ви кажа, не съм сигурен. Някои казват, че ще продължаваме надолу.

- Казвате, че изкуството е социално явление. Какво е участието днес на различните социални групи при правенето на джаз? Какво е участието на бели, черни, лесбийки, хомосексуалисти...?

- В стария джаз белите и черните се разбираха много по-добре, отколкото днес. Нещо като доайен на джаза стана Уинтън Марсалес, който е отличен тромпетист, но много консервативен музикант. Неговата тенденция е традиция, традиция... Армстронг, Дюк Елингтън, връщане назад... От една страна, от това страдат музикантите с нови разбирания, от друга - белите. Тъй като той наема изключително черни музиканти ...

- В България на джаза се гледа малко или много като на елитарно изкуство. Как е в САЩ?

- И там е така. Това е естествено развитие на един вид изкуство, който се усложнява. Класическата музика по същия начин стана елитарна поради усложнеността й. Но смятам - не знам дали не звучи много примитивно - че обществото ни като цяло опростява духовно. Отделянето на джаза като елитарно изкуство не е много хубаво. То е малко срамно, защото той дойде от низините...

- Как намирате кандидатите за майсторския клас?

- Впечатленията ми са много добри. Подбрахме около 9 души, а утре може да увеличим групата с още двама. Студентите се страхуваха малко. Аз се опитах да разбия този страх. Естествено майстори не могат да станат след този клас, но за мен е важно човек да има талант, отношение към тази музика, любов към нея. И, разбира се, основа за развитие, за чието изграждане ще помогне класът.