Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб11072020

Брой 129, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.72441 BGN ↓ 1 GBP = 2.18151 BGN ↑ 1 CHF = 1.83922 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Минималният стрес върху растенията е ключов фактор в условията на суша

Минималният стрес върху растенията е ключов фактор в условията на суша

Минималният стрес върху растенията е ключов фактор в условията на суша

В условията на суша, земеделците трябва да се стремят към възможно най-малък стрес върху растенията. В това е убеден специалистът по биохимия и физиология на растенията и биотехнолог Ивелин Желязков, който е управител на Научния изследователски център по земеделие Плантис.

-В условията на трайно засушаване, каквото се наблюдава през последните години, какви действия трябва да се предприемат за есенните култури, за да се минимизират загубите за стопаните?

-От няколко години тенденцията е към тежко засушаване през есента и зимата. Предходните години валежите през април, май и юни компенсираха тази суша и пшеницата се спасяваше. Тази година обаче ситуацията не се разви така. Най-вече е засегната Североизточна, Източна и Югоизточна България, където засушаването е в най-напреднала фаза.

При пшеницата трябваше дейностите да се развиват в условията на суша още от есента. Грижите тогава трябваше да са в насока вкореняване - развитие на коренова система; развитие на устойчивост към заболявания (което се постига с предсеитбеното торене с фосфорни торове); преодоляване на гниенето на растителните остатъци, което се развива основно през декември и януари и оказва изключително негативен ефект върху развитието на растенията. Тогава трябваше да има подаване на азот, който да компенсира загубите на азот по време на гниенето. Трябваше да има листно подаване на торове, което да ускори вкореняването, братенето на надземната маса.

Торенето трябваше да бъде на малки порции - през декември, януари и февруари по 12-15 кг. максимум и то в зависимост от валежната обстановка. Ако има влага - подаваш следващата порция. През март не трябва да се подава азот. Подава се чак през април и само в случай, че започнат валежи и се нормализира обстановката. Растенията не трябва да се оставят гладни по отношение на азота.

Целта на всичко това е да не се образуват засолени азотни зони в рамките на възела на братене в плитката част, които се оказват много неблагоприятни и токсични за посева. Азотът трябва да се разпредели в дълбочина.

-Смятате ли, че освен сушата, на някои места да допуснати и грешки при торенето, поради което ситуацията се е влошила още повече?

-Практиката, която много земеделци прилагат - да оставят посевите гладни през декември, януари, дори през февруари, и да започнат да торят интензивно в края на февруари и март - е изключително погрешна и следващата година ще имат същите проблеми. При такава практика - както показва тази година - може да няма валежи през април и май, които да компенсират грешките.

Отделно се направиха и грешки по отношение на растителната защита. Приоритетно земеделците трябва да се стремят към възможно най-малък стрес върху растенията в условията на суша, тъй като те трябва да реагират на този стрес. А ако нямат достатъчно влага на почвата, стресът им се отразява изключително благоприятно и се получава точно тази картина, която видяхме в Добруджа и в източната част - постепенно изгарящи посеви от прекомерното съдържание на азот в плитката част. Много от посевите няма да стигнат дори до клас.

Затова голяма част от проблемите при засушаването не са само от липсата на влага, а и са чисто субективни грешки, които трябва да се избягват занапред.

Сушата е сериозна - подобна на тази от 2007 г. и тогава много от посевите не изкласиха и добивите бяха до 300 кг. при пшеницата.

-Не е ли тук мястото и на науката?

-Има много фактори, с които трябва да се съобразяват земеделците занапред. Точно тук е и мястото на Институтите - за тях има много работа. Защото ситуацията се дължи и на този технологичен хаос, който настъпи в последните 30 години при отглеждането на пшеница - всеки да прави земеделие, както го разбира - без да се съобразява с технологиите и изискванията на сорта, с правилата при торене и видовете торове, които трябва да се използват; с характеристиките на почвите, което е изключително важно.

-Може ли да се направи в момента нещо за посевите от пшеница?

-Там, където има валежи, все още има възможност да се въздейства върху добива на пшеница. Да се осигурят изключително важните микро елементи за изхранване на зърното. Най-голямата грешка в такъв момент е отказ от действие. Да кажеш каквото било - било! Повече нищо не може да се направи.

-Как може да помогне в тази ситуация листният тор Акрамет?

-Може да помогне много. Първо Акрамет доставя необходимите микроелементи за тази фаза и второ - той има способността да хидратира растителните тъкани. Дори при малко влага, има интензивен процес на натрупване на биомаса и прехвърлянето ѝ към трансформиращите се звена. От там идва един изключително ценен прираст на добива, който в тези условия на суша, е малка компенсация за големите загуби на добив.

Отделно е влиянието му като имунотехнология - че осигурява на 100% растителната защита заедно с последния фунгицид, който се ползва при пшеница. Скоро тя влиза в тази фаза, когато се прилага последния фунгицид преди да се влезе във фаза на зреене.

-Какво може да се предприеме по отношение на пролетниците - царевица и слънчоглед?

-Много е важно да се прави листно подхранване. Сушата и жегите се отразяват точно на приемането на вещества от почвата и оттам идват ниските резултати. Трябва да има поне 1-2 листни подавания и при царевицата, и при слънчогледа - първото е в началната фаза, която съвпада с прилагането на хербицидите. Акрамет се прилага заедно с тях, като може да понижи хербицидния ефект до възможния минимум при понижени дози на хербицидите и в условията на суша трябва да се използват ниски дози на хербициди. Целта в случая е да се запази потенциала на растението, да се осигури развитие на растенията, а не да се избият абсолютно всички плевели. Накратко - минимален страс върху растенията! Тъй като те се възстановяват много трудно и при условията на шарени валежи - това е начинът.

В процеса на цъфтеж и след цъфтежа - растенията имат нужда от няколко микроелемента - не само от бор, каквато е практиката. Нуждаят се от мед, магнезий, цинк, манган и сяра. С тях се осъществява зареждането на семената и натрупването на маслата. В тези етапи много трудно се влиза в полето - не всеки разполага с необходимата техника.

При царевицата подаването на микроелементи също е много важно. Там ще бъде решаващо наличието на влага и валежите. Това третиране трябва да се направи задължително, за да повиши добива.

Таня БОРИСОВА,

София БЕЛЧЕВА, от сайта АгроКлуб

България

Икономика

Loading...

Култура

Кинофестивалът във Венеция ще се проведе с промени

Кинофестивалът във Венеция ще се проведе с промени

Директорът на проявата Алберто Барбера изрази задоволството си, че форумът ще се проведе при минимално съкращаване на кинотворбите. Шоуто ще...

Прочети още:

Loading...

Спорт

7 заразени в Локо Пд

Отборът на Локомотив Пловдив излезе с официална информация, в която извести колко са заразените от коронавирус в клуба. От резултатите става...

Прочети още:

Loading...

Свят

В Германия приеха стратегията за равенство между половете

В Германия приеха стратегията за равенство между половете

Ще се намалява разликата в трудовите възнаграждения на жените и мъжете

Германското правителство одобри планираната стратегия, която цели да н...

Прочети още:

Loading...