Да препрочетем вечните класически автори

Да препрочетем вечните класически автори

Едгар Алан По живее бурно и си отива от света ни едва на 40 години. Занимава се с поезия и проза, като са извес­тни опитите му и в областта на фан­тас­тиката, също хумора, но и в детек­тив­с­кия жанр, на който се води даже нещо като кръс­т­ник. Мрач­ната атмос­фера се прев­ръща в запазена марка за твор­бите на По. Най-известното му произ­ведение е поемата „Гар­ванът”, която се прев­ръща в истин­ска сен­зация. Иначе издига готичес­ките романи на ново, по-високо ниво.

Марк Твен е наричен „най-американския писател” на по-миналото столетие. Пише много за свободата, за лич­ната неп­рикос­новеност, като ги издига в идеал за американ­ците. Повечето му творби се раз­виват нейде около Мисисипи. Смело пов­дига и болез­нената тема за роб­с­т­вото – нап­ример в „Прик­люченията на Хъкъл­бери Фин”.

Ърнест Хемин­гуей — пър­вата истин­ска знаменитост сред писателите – сним­ките му нап­ример с рибар­ски прът в ръце стават популярни заради пресата в цяла Америка. Смятан е за ключов пред­с­тавител на т. нар. „изгубено поколение”. От скеп­тицизъм твор­бите му вър­вят към вяра и надежда. Въп­реки това, отчаянието и безиз­ход­ността остават негова запазена марка – като при всички писатели, преживели ужасите на вой­ната, в чиито очи хрис­тиян­с­т­вото се е дис­к­редитирало. За най-известна книга на Хемин­гуей е смятана повестта „Старецът и морето” – точно тя му носи и Нобелова наг­рада за литература, както и наг­рада „Пулицър”.

Фран­сис Скот Фиц­джералд е пред­с­тавител на „Ерата на джаза”, както сам нарича той 20-те години на миналия век в Щатите. Книгите му са пос­ветени на американ­с­ката мечта, но на въз­п­риятието ѝ на едно материално ниво. Типичен пример за това е „Великият Гет­сби”, в който от идеал желанията се прев­ръщат в кош­мар. Въп­реки славата на книгата, продаж­бите ѝ в началото са скромни. Интерес­ното е, че Фиц­джералд и Хемин­гуей се пов­лияват един друг, докато живеят в Европа.