Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт11082020

Брой 152, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.6627 BGN1 GBP = 2.16941 BGN1 CHF = 1.81263 BGN
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Смъртта ни отне и великата, вечно младата Стоянка Мутафова

Смъртта ни отне и великата, вечно младата Стоянка Мутафова

Смъртта ни отне и великата, вечно младата Стоянка Мутафова

Всеки човек прави изкус­тво, а да обичаш родината си е най-голямото изкус­тво. Понякога се чув­с­т­вам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо дет­ско си нося в себе си, каз­ваше Гос­пожа Стихийно бед­с­т­вие

Тъжна, черна година е 2019 –а за бъл­гар­с­кия артис­тичен свят. Леген­дар­ната акт­риса Стоянка Мутафова почина в петък, 6 декем­ври, на 97-годишна въз­раст. Тя бе почетена от най-висшите дър­жав­ници и от своите колеги. Съболез­нователни думи казаха президен­тът Румен Радев и вицеп­резиден­т­ката Илиана Йотова, премиерът Бойко Борисов, пред­седател­ката на НС Цвета Караян­чева, лидер­ката на БСП Кор­нелия Нин­вова, кметът на София Йор­данка Фан­дъкова, от шефа на Комисията по кул­тура и медии в НС Вежди Рашидов и много други.

“Тази сут­рин в 6, 15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Ней­ния Нейчо си я прибра на Никул­ден! Пок­лон пред свет­лата й памет!“, съобщи лич­ният й мени­джър Евгени Боянов.

Човек — виелица, фурия, чудо! Така я вижда драматур­гът Юрий Дачев и пред­рича, че тя ще спре да играе тогава, когато се  под­с­т­риг­ват мрав­ките.

Мисля си: от какви пар­чета е нап­равен този живот? Любов, смърт, чест, пощада… – споделя в автобиог­рафич­ната си книга Стоянка Mутафова. — Знам, че зад гърба ми някои мър­морят: „Тая, дър­тата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви!“

И Чудото Стояна играеше, учеше тек­ста с лупа, падаше, ставаше и пак играеше…

Стоянка Мутафова каз­ваше: Не може без театър. Животът е театър, който не носи театър в себе си, е умрял. Аз не говоря за артисти. Всеки човек носи театър в себе си. Всеки. Аз вече си отивам, но ми се иска театърът малко да се извиси. Обичам сцената, обичам театъра. Не й се насищам и независимо, че вече съм нав­лязла доста години, на сцената все още се чув­с­т­вам много добре и там получавам някаква особена сила.Никога не лежа на самочув­с­т­вието си. Винаги много се плаша — какво ще стане. Никога не знам кое е най-хубавото. Нямам фик­сирана роля, да кажа — това беше — или роля, за която да меч­тая. Как­вото дойде, се хващам здраво в него.

Когато излизам на сцената, получавам особена сила, как­вато в живота няма откъде от друго място да взема. Въп­реки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бед­с­т­вие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказ­вам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и пуб­ликата ме иска. Гледайте ми спек­так­лите, а не болес­тите!

Всеки човек прави изкус­тво, а да обичаш родината си е най-голямото изкус­тво. Понякога се чув­с­т­вам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо дет­ско си нося в себе си. Не се чув­с­т­вам въз­рас­тна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано — едно такова дос­толепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея. Човек получава тол­кова много цветя два пъти в живота — когато идва и когато си отива. Аз идвам!

Голямата бъл­гар­ска акт­риса имаше напос­ледък здравос­ловни проб­леми и се намираше в реанимацията на Воен­номедицин­ска академия.

До пос­ледно, на 97 години тя играеше на сцената на Сатирич­ния театър, чиито основател беше.

Стоянка Мутафова бе оперирана през октом­ври от въз­палена жлъчка, но получи усложениня и лекарите дълго се бориха за живота й.

Акт­рисата пос­тъпи в реанимацията на ВМА, където до пос­ледно бе и Стефан Данаилов, когото загубихме на 27 ноем­ври.

Стоянка Мутафова е родена е на 2 фев­руари 1922 г. в София.

Баща ѝ Кон­с­тан­тин Мутафов е драматург в Народ­ния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където мал­ката Стоянка често гос­тува в своето дет­с­тво.

През 1941 г. завър­шва Първа софийска девическа гим­назия. Завър­шва класическа филология в Софийс­кия универ­ситет „Климент Охрид­ски“, Дър­жавна теат­рална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (19461947) и теат­рал­ния отдел на Академията за изкус­тва в Прага, Чехос­ловакия (19471949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народ­ния театър.

Тя е сред основателите на Дър­жав­ния сатиричен театър „Алеко Кон­с­тан­тинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будев­ска“ в Бур­гас – от 1991 г.

 

Играе в над 90 теат­рални пос­тановки.

Популярна с ролите си във фил­мови и телевизионни продук­ции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Извес­тни нейни сценични пар­т­ньори са Георги Калоян­чев, Георги Пар­цалев, Апос­тол Карамитев, Невена Коканова. На 94-годишна въз­раст през 2016 г., осъщес­т­вява мащабно турне в теат­рални зали в САЩ, Канада, Гер­мания, Нидер­лан­дия, Швей­цария и Великоб­ритания. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с ней­ните отпечатъци. Кан­дидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената акт­риса“.

От 1 ноем­ври 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубеш­лиева, с която провежда творчески-срещи раз­говор и пред­с­тавяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“.

Гос­тува с книгата си в Плов­див, Стара Загора, Кюс­тен­дил, Русе, Пазар­джик, Хас­ково, Димит­ров­г­рад, Шумен, Велико Тър­ново, Горна Оряховица, Пер­ник, Велин­г­рад, Силис­тра, Тут­ракан, Бал­чик, Поморие, Трявна, Лев­ски, Царево, Бур­гас, Асенов­г­рад, София, и др. По време на национал­ното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Лев­ски, Трявна, Поморие, Бур­гас, Плов­див, Асенов­г­рад и др.

 

През 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва на своите 70 години на сцена

и 97-ми рож­ден ден в зала 1 на НДК. Стоянка Мутафова има 3 брака.

През 1946 г. се жени за пър­вия си съп­руг, чеш­кия режисьор Роберт Рос­нер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се пресел­ват в Прага. Там Стоянка Мутафова завър­шва второ висше образование към теат­рал­ния отдел на Праж­ката кон­сер­ватория.

Вторият ѝ съп­руг е Леонид Грубеш­лиев, по професия жур­налист и преводач. От него е един­с­т­вената дъщеря на акт­рисата – Мария Грубеш­лиева (Муки).

Третият съп­руг на Мутафова е артис­тът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виж­дат в Народ­ния театър, където тя започва да работи като акт­риса, а той е студент във ВИТИЗ. За него Стоянка Мутафова казва, че е голямат й любов.

Пок­лон и аплодис­менти!

Пок­лонението пред тлен­ните останки на Стоян­каа Мутафова ще бъде в понедел­ник в Сатирич­ния театър.

 

КАРЕ:

В нейна памет нека си припом­ним някои от най-култовите й реп­лики.

 

• Как искате да Ви запом­нят? — А, много ми е зор! Както искат, така да ме запом­нят! 

• „Човек получава тол­кова много цветя два пъти в живота — когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

• „Без ком­пютри няма нап­редък, но без изкус­тво няма живот.“

• „Голяма беда за актьор­с­кото със­ловие е прос­тотията…“

• „Никога не вървя по магис­т­рала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изг­радя образа. При мен няма пос­тоян­с­тво и не пов­тарям нещата.“

• „Ако реша да лудувам, го правя тол­кова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“

• “Който не носи театър в себе си е умрял.“

• “Когато излизам на сцената, получавам особена сила, как­вато в живота няма откъде от друго място да взема. Въп­реки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бед­с­т­вие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказ­вам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и пуб­ликата ме иска. Гледайте ми спек­так­лите, а не болес­тите!“

• “Знайте, че сте бъл­гари, а се старайте да над­минете европей­ците!“