Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб26092020

Брой 184, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.67954 BGN1 GBP = 2.14389 BGN1 CHF = 1.81566 BGN
Back Вие сте тук:Начало Спорт (2) Директорът на академията на ЦСКА привлякъл Роналдо в Спортинг (Лисабон) за 25 000 евро

Директорът на академията на ЦСКА привлякъл Роналдо в Спортинг (Лисабон) за 25 000 евро

Директорът на академията на ЦСКА привлякъл Роналдо в Спортинг (Лисабон) за 25 000 евро

В Бъл­гария, също както в Пор­тугалия, губим улич­ния фут­бол, а той те учи на много неща, твърди Пауло Кар­досо

Дирек­торът на академията на ЦСКА Пауло Кар­досо даде интервю пред Evima Sport, в което сподели своите идеи за раз­витието на млади играчи. Специалис­тът раз­кри, че е с основна зас­луга за прив­личането на Крис­тиано Роналдо в Спор­тинг за огром­ната по това време сума от 25 000 евро, с което той и дирек­торът на школата са си “заложили главите“. Също така Кар­досо сравни работата с под­рас­т­ващите в Пор­тугалия и Бъл­гария и каза кaкъв е проб­лемът ще се отнася до нашите таланти.

- Г-н Кар­досо, раз­кажете ни за вашия живот и кариера…

- Откакто се помня, се занимавам с фут­бол. Това е моята първа и най-голяма страст. Още от дете съм привър­женик на Спор­тинг (Лисабон). След това започ­нах да играя фут­бол на улицата, а в един момент станах част от академията на Спор­тинг. Бях много щас­т­лив, но си счупих крака. Започ­нах да се въз­с­тановявам, но 18 месеца по-късно пак си го счупих. Тогава бях на 14. Спрях да тренирам за извес­тно време и прецених, че трудно ще стана фут­болист. Затова пос­тавих като своя цел да стана треньор. Записах се в спор­тен универ­ситет и започ­нах треньор­с­ката си кариера. След извес­тно време бях поканен в Спор­тинг и станах нас­тав­ник в академията. Останах там цели 18 години. Беше страхотно, работех с големи фут­болисти, но след време усетих, че имам нужда да нап­равя след­ващата стъпка в своя живот. Напус­нах Спор­тинг, бях в няколко други клуба и дър­жави, а сега съм щас­т­лив да бъда част от фан­тас­тичен клуб като ЦСКА.

- Какво ще раз­кажете за Крис­тиано Роналдо? Говори се, че сте бил пър­вият му треньор в Спор­тинг?

- Роналдо е от ост­ров Мадейра, който е на 90 минути от Лисабон. Ние от Спор­тинг раз­б­рахме за него и го поканихме да тренира в отбора, на който аз бях треньор. На пър­вото му занимание останах изумен. Бяхме се раз­делили на два отбора, той беше на 12 години, а останалите на 13. Той беше като магьос­ник заради начина му на дриб­лиране. Казах си: “Как е въз­можно това?“. След трениров­ката раз­говаряхме с ръковод­с­т­вото и им казах, че не съм виж­дал такъв играч като него. Най-лесното беше да приемем мом­чето в отбора. Проб­лемът беше да убедим ръковод­с­т­вото да плати определени пари за него. Годината беше 1997-а, а сумата — 25 000 евро. С тези пари по онова време можеше да се купи някоя спор­тна кола или малка къща. Изг­леж­даше абсур­дно да се плати подобна сума. Но аз нас­тоях. А дирек­торът на школата си заложи главата пред Борда на дирек­торите и в крайна сметка това се оказа правил­ното решение. Беше невероятно, че имах въз­мож­ността да работя с един от най-големите фут­болисти, когато бе още дете. Беше страхотно да го наб­людаваш как израс­тва. А след Спор­тинг беше удовол­с­т­вие да прос­ледя как за няколко години се превърна в супер­з­везда. Роналдо е много емоционален. Понякога му е доста трудно да се кон­т­ролира. Това беше предиз­викател­с­тво за него като дете, а и за нас, които работехме с Роналдо. Но пък точно това му желание го прати при най-добрите. Неговият неп­римирим харак­тер беше доста важен. Той е много кон­цен­т­риран, пределно целенасочен човек. Бях му пър­вият треньор в Спор­тинг, но не съм само аз отговорен за това, което е. В начал­ните години аз му бях доста близък, отговарях за вечер­ния му час, имах комуникация с майка му и с цялото семейс­тво. Не съм му отк­ривател. По-скоро той дойде при мен, аз не съм го тър­сил. Играчи като него и Меси не се виж­дат всеки ден. И трябва да си благодарен, че си имал въз­мож­ността да видиш как едно 12-годишно хър­баво момче се превърна в най-добрия в света.

- Какво може да нап­равите за школата на ЦСКА?

- Винаги давам най-доброто от себе си, но все пак не съм магьос­ник. Опит­вам се да прилагам неща от най-добрите клубове по света и съм благодарен за въз­мож­ността да го правя тук. Освен това получавам и под­к­репата на ръковод­с­т­вото. Това, което трябва да се опитам да съз­дам тук, е не просто няколко качес­т­вени фут­болисти, а да изг­радим процес по съз­даването на такива играчи. Вероятно това ще отнеме между 3 и 5 години, за да приложим всички необ­ходими процеси. Пър­вата ни задача е да съз­даваме мом­чета за пред­с­тавител­ния отбор и да ги под­гот­вим така, че в един момент да могат да отидат в големи европейски клубове. Това е важно както за нашия тим, така и във финан­сова пер­с­пек­тива, защото в един момент ще донесе печалба на клуба. Въп­росът е фут­болис­тите да напус­кат ЦСКА, когато са готови за това, а не преж­дев­ременно. Положителен пример е Дес­подов. Ще ви дам обаче и друг пример от времето ми в Спор­тинг. Става въп­рос за три мом­чета от набор 1989 г. Това се случи през 2005-а — Адриен Силва, Фабио Ферейра и Рикардо Фер­нан­дес, на прак­тика избягаха от Спор­тинг и отидоха да тренират в Челси без наше поз­воление. Двама от тях останаха в Челси — Фабио Ферейра и Рикардо Фер­нан­дес. В Спор­тинг обаче се завърна Адриен Силва. Какво се случи с тези играчи? Фабио Ферейра за пос­ледно играеше в елита на Авс­т­ралия. Да, професионален фут­болист е, но не е на високо ниво. Рикардо Фер­нан­дес пък тотално се изгуби, след Челси игра по аматьор­ски отбори в Пор­тугалия, сега не знам дали изобщо е фут­болист. А мом­чето, което остана — Адриен Силва, впос­лед­с­т­вие се разви успешно. Стана капитан на Спор­тинг, спечели европейс­кото пър­вен­с­тво с Пор­тугалия, после Лес­тър го купи, а сега играе под наем в Монако. Той пос­тъпи правилно и успя. Проб­лемът е, че много мом­чета не издър­жат на нап­режението, на което са под­ложени в големи клубове като Челси. Просто се огъват. Затова моят съвет към родителите е децата да остават в своя клуб и своята страна, докато не станат национални със­тезатели и не се наложат в отбора си. Ако си дос­татъчно готов, тогава вече може да опиташ в чуж­бина. Тогава сами ще ти отворят вратата и ще те поканят, а няма да има нужда да чукаш.

- От ЦСКА са излезли фут­болисти като Стоич­ков, Пенев, Кос­тадинов… Въз­можно ли е това да се пов­тори?

- ЦСКА има богата история и много големи играчи са тръг­нали оттук. Ние се опит­ваме да пос­тиг­нем същите резул­тати, но по друг начин. Светът, както и фут­болът се раз­виват. Не може да пос­тъпим по същия начин, както преди, и да чакаме добри резул­тати. Ако го нап­равим, няма да имаме успех, фут­бол­ната игра се раз­вива, а ние трябва да сме в унисон със съв­ремен­ните тен­ден­ции.

- Нап­равете срав­нение между бъл­гар­с­ките и пор­тугал­с­ките деца във фут­болно отношение…

- Тук, също както в Пор­тугалия, губим улич­ния фут­бол, а той те учи на много неща. На тренировка ние трябва да работим за всички тези качес­тва, които получаваме на улицата. Относно срав­нението мисля, че ако заведа 10-годишни деца от Бъл­гария в Пор­тугалия или нап­равим обрат­ното, раз­ликата няма да бъде много голяма. Напълно съм сигурен. Но ако нап­равим същото със 17-годишни мом­чета, нещата ще стоят по раз­личен начин. За мен проб­лемът е в ком­петен­цията на треньорите, както и в под­бора на децата. Тук селек­тираме децата за победа в мачовете, а не с цел раз­витието им като професионални фут­болисти. Избираме по-едpитe мом­чета, за да можем лесно да печелим срещите, но те вероятно няма да бъдат най-добрите играчи в бъдеще. Правим тази грешка още в началото. Всички я виж­даме нав­сякъде по клубовете, дори и при национал­ните гар­нитури. Потен­циалът е най-важен при селек­цията на деца в детско-юношеския фут­бол. Мачовете в ДЮШ не са като играта на карти, там правилата са ясни — играеш само и един­с­т­вено за победа. Но работата на тези треньори не е само и един­с­т­вено да побеж­дават. Защото, когато пус­кат едно по-едро момче, те спират раз­витието на някое по-дребно дете, което в бъдеще може да се раз­вие като отличен със­тезател. Това според мен е големият проб­лем. Струк­турата на пър­вен­с­т­вата е добра, дори и спор­т­ната база е добра, така е. Но пък ще дам пример от Пор­тугалия — Крис­тиано Роналдо за първи път тренира на естес­т­вена трева, когато беше 17-годишен. Не каз­вам, че инф­рас­т­рук­турата не е важна, но не е най-важното нещо в раз­витието на фут­болис­тите. Стоич­ков и Кос­тадинов също не са тренирали на хубави игрища винаги. Трябва да раз­берем, че най-важните неща са правил­ната селек­ция и работата с под­рас­т­ващите.

България

Икономика

Култура

Актьорът и режисьор Николай Урумов: “Около нас всичко е суматоха“

Актьорът и режисьор Николай Урумов: “Около нас всичко е суматоха“

„Удовол­с­т­вие е да попад­неш в невероят­ния магичен, извън­земен, абсур­ден, смешен, трагичен Радич­ков свят, да се срещ­неш с Радич­ковите герои, т…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Loading...