Вестник Земя

След 11 години Гергана Брънзова се завърна в игра

С 21 точки баскетболистката беше най-полезна за победата на Славия

На 44 години една легенда се завърна. Гер­гана Брън­зова дебютира с екипа на Славия и помогна на тима си за труд­ния успех с 59:57 срещу нахъсания и наб­рал инер­ция през кален­дар­ната 2021 г. отбор на Шам­пион 2006 в отложена среща от 8-ия кръг на жен­с­кото бас­кет­болно пър­вен­с­тво.

Още с пър­вия си мач бив­шата със­тезателка на Дет­ройт Шок в WNBA доказа, че класата е класа дори и след години прекъс­ване. Брън­зова беше най-полезна за победител­ките и завърши с 21 точки и 11 борби, като нап­рави и 2 асис­тен­ции.

“Приемам го като поред­ното предиз­викател­с­тво. Това е нещо ново и раз­лично, което те зарежда и ти дава посока. Нека поведа положителна вълна, която ще преобърне нещата и ще бъде нещо полезно за младите. Те са бъдещето. На хладил­ника съм си залепила “Да меч­таеш по-малко, а да правиш повече от това, която меч­таеш“, каза Брън­зова след мача.

Гер­гана със сигур­ност не е заб­равила как се печели, въп­реки че не е играла на професионално ниво от 11 години насам. За пос­ледно Брън­зова се под­визаваше в Бешик­таш през 2010 г. От тогава тя пос­тига победа след победа в живота! А най-важната – тази за оцеляването си, записа през 2015 г., когато успява да пребори множес­т­вената склероза.

Историята на Брън­зова започва на 25 юли 1976 г. в Бур­гас. Тя е дъщеря на най-добрия реализатор на светов­ното пър­вен­с­тво по бас­кет­бол в Чили през 1966 година, на което Бъл­гария заема чет­върто място, и носител на Купата на страната през 1965 г. и 1975 г. с Чер­номорец — Бойчо Брън­зов. Днес залата в Бур­гас носи неговото име.

Така че не е изненада, че Гер­гана се насочва към този спорт. Също като по-голямата си сес­тра Албена, която също е изб­рана в драфта на жен­с­ката НБА (WNBA) през 1998 г. от Ню Йорк либърти под номер 29 в третия кръг, и брат си Бойчо-младши, който игра в Лев­ски, Дунав, Чер­номорец, както и за Нор­туест Назарийн Юнивър­сити и Коукър Колидж отвъд Океана.

Гер­гана първо играе за Неф­тохимик. Изб­рана е за MVP в жен­с­кото пър­вен­с­тво като част от ДЗУ Стара Загора, под ръковод­с­т­вото на баща си през сезон 1993/1994. Заминава за САЩ, където играе в колежан­с­ката лига с екипа на Флорида Интер­нешънъл Юнивър­сити (1994–1998). Голямото приз­нание за таланта идва през 1998 г., когато е изб­рана в драфта на жен­с­ката НБА под номер 24 в третия кръг от Дет­ройт Шок и играе един сезон за тима. След НБА кариерата продъл­жава във френ­с­кия Рен, гръц­кия Астерас, тур­с­ките Фенер­бахче, Миг­рос­пор, Мер­син и Бешик­таш и словаш­кия Кошице. В тях трупа солиден опит в сил­ните тур­нири Евролига и Еврокъп.

Прис­тигането през 1999 г. в Тур­ция носи не само нови успехи, а и… любов. Гер­гана се влюбва в трик­рат­ния шам­пион на страната и мес­тен любимец — Харун Ерденай. За щас­тие чув­с­т­вата са споделени и двамата се прев­ръщат в една от извес­т­ните бас­кет­болни двойки! Не след дълго в „отбора“ им се появяват цели 3 попъл­нения – Алихан Калоян (на 16 г.) и близ­наците Ниа-София и Кайа-Йоан (на 9 години). Именно те дават сили по време на най-свирепата битка – тази с множес­т­вената склероза. Гер­гана чува диаг­нозата през 2013 г., след раж­дането на близ­наците. Тя поз­нава ковар­ната болест. Майка Маг­делина се бори със същото нещо от години, а именно бас­кет­болис­т­ката се опитва да вдъхне кураж и да помогне да озд­равее. Иден­тично заболяване погубва и баща през 2003 г.

В този момент Брън­зова решава, че няма да тревожи най-близките си с диаг­нозата, въп­реки че следва тежко лечение, при което Гер­гана губи голяма част от зрението си, както и въз­мож­ността да се движи свободно. За един победител това не може да е краят! За това тя се мобилизира, точно като във важен мач. И тотално променя начина си на живот. Две години по-късно лекарите са изумени! Следа от заболяването няма! Гер­гана отново е победител! И като такъв, прави всичко въз­можно да раз­п­рос­т­рани този нес­ломим дух. Среща се с хора, страдащи от същото заболяване, прави наръч­ници за правилно хранене, пише книги, дава съвети. Но най-важното – служи като пример.Показа го, когато се завърна на терена с любимата си бас­кет­болна топка! 11 години по-късно. И като победител!