Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 78, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Европа бавно се разделя с илюзиите си

Европа бавно се разделя с илюзиите си

Байдън кърпи атлантическото единство на принципите от студената война

Меж­дународ­ната Мюн­хен­ска кон­ферен­ция по сигур­ността тази година премина скромно в необичайна за събитието тишина. Медиите не обгър­наха учас­т­ниците с харак­тер­ната си любезна припов­диг­натост. За раз­лика от други години и със­тавът на поканените беше рязко сък­ратен. От меж­дународен форум срещата бе превър­ната в сбирка на шепа адепти. Причината не бе в пан­демията, тъй като мероп­риятието се със­тоя по видеов­ръзка. От него отсъс­т­ваха лидерите на повечето натов­ски съюз­ници, на огром­ната част страни в света големи и малки.

Вър­хът на абсурда бе пос­тиг­нат с необяс­нимия пропуск на организаторите да поканят пред­с­тавители на две от трите най-мощни дър­жави — Русия и Китай. А именно тех­ните имена бяха най-често спрягани от учас­т­ниците и сочени като “източ­ник на опас­ност“ за сигур­ността в света. Така кар­тината на говорещите от екраните глави изг­леж­даше нелепа. Сякаш се бяха съб­рали да нахокат непос­лушни ученици в тяхно отсъс­т­вие и се сърев­новаваха помежду си кой ще изрече най-страшните и смразяващи упреци.

Логично бе трой­ката “победители“ в това без­с­мис­лено със­тезание да офор­мят президен­тите на САЩ и Фран­ция и кан­ц­лерът на Гер­мания. В своята реч дебютиращият на мюн­хен­с­ката сцена Джо Бай­дън за пореден път обяви, че “Америка се зав­ръща“. След тази успокоителна фраза пос­лед­ваха указания за справяне с врага. “Кремъл атакува демок­рацията, за да я раз­руши. Русия иска да отс­лаби европейс­кия проект и НАТО. На нея й е по-лесно да сплаши отделни страни, откол­кото да преговаря с единен тран­сат­лан­тически блок. Зап­лахите, свър­зани с Русия, се отличават от онези, които идват от Китай. Но едните и другите са реални“. Според Бай­дън особено значение има “защитата на Украйна“, противос­тоенето на Русия в кибер­п­рос­т­ран­с­т­вото. “Затова Европа и САЩ, както това беше по-рано, трябва да под­к­репят суверенитета и териториал­ната цялост на Украйна. Рус­ките хакер­ски атаки срещу САЩ, Европа и целия свят е важен въп­рос в гаран­тирането на нашата обща сигур­ност“, заяви Бай­дън.

Малко преди началото на Мюн­хен­с­ката кон­ферен­ция на заседание на воен­ните минис­три от НАТО американ­с­кият курс към кон­ф­рон­тация бе обявен от генерал­ния сек­ретар на пакта Йенс Стол­тен­берг. Той заяви, че алиан­сът трябва да обнови “стратегичес­ката си кон­цеп­ция в съот­вет­с­т­вие с новите предиз­викател­с­тва и да прераз­г­леда политиката си по отношение на Русия и Китай“. Нещо повече, по думите му плановете на НАТО пред­виж­дат прив­личане на “близки по дух страни от цял свят за противодейс­т­вие на Мос­ква и Пекин“.

Вторият по значимост съюз­ник на САЩ в алианса Гер­мания, привет­с­тва очак­ваното с нетър­пение “зав­ръщане на Америка“ и одобри посоката на мисли, витаещи в Белия дом. “Русия пос­тоянно прив­лича страните от Евросъюза в хиб­ридни кон­ф­ликти. Затова за нас е крайно важно да раз­работим общ тран­сат­лан­тически дневен ред за дейс­т­вие по отношение на Русия, който от една страна ще пред­вижда пред­ложения за сът­руд­ничес­тво, но от друга строго ще следи за раз­ног­ласията“, отбеляза Ангела Мер­кел. Така кан­ц­лерът нап­рави плаха стъпка да заяви интереса на соб­с­т­вената си страна, давайки си сметка за ней­ния гор­чив исторически опит от челен сблъсък с Русия.

Най-несговорчив от гледна точка на Вашин­г­тон се оказа френ­с­кият президент с няколко по-смели стъпки. Той нас­тоя на диалог с Русия, но за да не се отлъчи напълно от стадото, добави, че той трябва да се води “от позиция на силата“. “Ние сме длъжни отново да съз­дадем архитек­тура на сигур­ността, в която да се включи диалог с Русия. Той е необ­ходимо условие за мира в Европа, но същев­ременно трябва да сме взис­кателни към Мос­ква“, каза Еманюел Мак­рон. Той обаче отиде още по-далеч, като отново под­х­вана идеята си за “мозъч­ната смърт“ на НАТО, която изложи в пос­лед­валата след Мюн­хен вир­туална среща на Г-7. “НАТО бе съз­дадена, за да противос­тои на Вар­шав­с­кия договор, който вече не същес­т­вува, а ние продъл­жаваме да се борим с идеологии и сис­теми, които ги няма, с несъщес­т­вуваща геополитическа логика, която продъл­жава да раз­деля Европа на части. Трябва да се примирим с факта, че ще е нужно още време за крушението на илюзиите. Бих добавил, че в определен момент ще ни се наложи да прераз­г­ледаме въп­роса за целесъоб­раз­ността от същес­т­вуването на НАТО. Трябва трезво да оценяваме ситуацията“, заяви френ­с­кият президент.

Той напомни, че САЩ са отделени от Русия с океан, но за Европа тя е съсед. Според Мак­рон Европа трябва сама да се пог­рижи за защитата си и да раз­работи соб­с­т­вена отб­ранителна стратегия. Той призова страните от Евросъюза “да не делегират на САЩ отб­раната си“, да се научат сами да защитават интересите си, като паралелно с това си сът­руд­ничат във воен­ната сфера. “Аз защитавам европейс­кия суверенитет и стратегическа автономия не защото съм против НАТО или защото се съм­нявам в нашите американ­ски приятели, а защото раз­бирам в какво със­тояние се намира света“, каза Мак­рон.

Мнозина ще се съг­ласят с високата нота, проз­вучала в думите му. Същев­ременно не може да не се отбележи една меко казано, неточ­ност, как­вато за раз­лика от американ­ците фран­цузите като добре образовани рядко допус­кат. Наивно би било да се смята, че Мак­рон не знае историята на алианса, в който членува страната му. А той е съз­даден на 4 април 1949 г., когато Вар­шав­с­кият договор го няма дори в проект. Отб­ранител­ната организация на някогаш­ните социалис­тически страни се учредява на 14 май 1955 г., т. е. цели шест години по-късно.

Причина за това става включ­ването на Западна Гер­мания в пакта през октом­ври 1954 г., което де факто е пър­вото нарушаване на Ялтен­с­ките споразумения за уст­ройс­т­вото на света след Втората световна война. Тъй че добре би било Мак­рон да опресни историчес­ките си знания и да се поотърси от илюзията за миролюбивия произ­ход на Север­ноат­лан­тичес­кия блок.

Независимо от отп­равените в Мюн­хен към Русия и Китай самоуверени и дръзки слова, запад­ните лидери не можаха да скрият раз­личията между тях. Докато Бай­дън не каза нито дума за диалог с Русия, а говори само за противодейс­т­вие с нея, Мер­кел и Мак­рон показаха готов­ност за диалог и допус­наха сът­руд­ничес­тво. Извес­тно е обаче, че в дип­ломацията понятието диалог върви ръка за ръка с въз­мож­ността за ком­п­ромис. В противен случай диалогът е без­с­мис­лен. Нито Мер­кел, нито Мак­рон не се решиха да споменат ком­п­ромиса като един­с­т­вен път към европейс­ката стабил­ност и сигур­ност.

Ето защо раз­ног­ласията между двата бряга на Атлан­тика не бива да се преувеличават. Един­с­т­вото между тях е дос­татъчно силно и то се гради върху общата позиция, че върху Мос­ква трябва да се упраж­нява натиск. Западът отказва да въз­п­риеме Русия като пар­т­ньор, чиито интереси също трябва да се отчитат. За Бай­дън тя е “враг“, за Мер­кел “труден съпер­ник“, за Мак­рон “източ­ник на проб­леми“. Всеки от тях живее и пропаган­дира съз­дадения от самия него удобен за геополитичес­ките му цели образ. В такъв случай няма значение дали нас­реща е враг, против­ник или съпер­ник, с него диалогът се свежда до натиск и принуда. Край­ната цел е Русия да приеме условията, дик­тувани от Запада.

Логиката, по която тримата “големи“ лидери си поз­воляват подобно поведение е проста. Тя има вече 30-годишна история. Продъл­жава да се насажда овех­тялата теза, че Русия е загубила студената война и затова няма думата и се налага да се под­чини на “победителите“. Тя трябва да се въз­п­риема едва ли не като Гер­мания след вой­ната през втората половина на 40-те години. Всяко мнение, противоречащо на тази логика, се обявява за реван­шизъм. Но ниш­ката и тук се къса: за хит­лерис­тка Гер­мания, раз­г­ромена от Съвет­с­ката армия, бяха дос­татъчни само 10 години, за да бъде прегър­ната отново от колек­тив­ния Запад и с негова помощ да въз­с­танови икономичес­ката си мощ. От раз­пада на Съвет­с­кия съюз изминаха 30 години, през които нова Русия се въз­роди съв­сем сама, със силите на соб­с­т­вения си народ. При това въп­реки неп­рекъс­натите усилия на същия този Запад да я ограби през 90те години, неп­рекъс­нато да съз­дава зони на нап­режение и кон­ф­ликти по границите й, да я души със сан­к­ции, да фаб­рикува една от друга по-абсурдни клевети срещу нея.

Естес­т­вено, както се казва, запад­ните лидери са сбър­кали адреса. Подобно отношение Русия не може и няма да търпи. Следователно диалогът днес може да се води само в рам­ките, които бяха по времето на студената война и дори още поог­раничено. Със САЩ това са въп­росите за кон­т­рола над въоръженията, а с Европа по отделни икономически и енер­гийни проекти. Към тях евен­туално може да се прибавят някои екологични и епидемиологични предиз­викател­с­тва, стоящи пред целия свят. Това обаче не може да бъде пъл­ноценен диалог, водещ до реална стабил­ност и сигур­ност.

Очевидно е общото желание на САЩ и Европа да въз­с­тановят някогаш­ното си един­с­тво, за което се смята, че е било раз­рушено от Тръмп. Ясно е също обаче, че то няма да си въз­върне старата монолит­ност. Бай­дън иска бързо да запуши дуп­ките, но Европа вече не е съг­ласна това да става за сметка на ней­ната икономика и уяз­вена сигур­ност. Днес това личи най-малкото по реак­цията на Гер­мания в защита на “Северен поток-2“ и на десет­ките хиляди фирми, работещи успешно в Русия. Изб­раният от Запада прин­цип за кон­солидация “дружба срещу някого“ може да бъде ефек­тивен, но не за дълго докато има обединяващ фак­тор. Така беше по времето на студената война, когато Западът наис­тина беше обединен от общи социално-икономически, политически и идеологически интереси. Днес поради липса на друг обединяващ фак­тор САЩ тръбят за зап­лахите от Русия и Китай. Но Европа все по-осезателно изпитва пос­ледиците за икономиката си от нат­рапената им “руска опас­ност“. Все по-чувствителна става необ­ходимостта да се раз­дели с илюзиите си. Важ­ното е да не стане твърде късно.

Страницата под­готви Свет­лана Михова

В. „Русия днес — Рос­сия сегодня“

България

Пак обраха инкасо автомобил в Перник

Пак обраха инкасо автомобил в Перник

Криминалисти работят по сиг­нал за грабеж в Пер­ник. По пър­воначални данни въоръжени и мас­кирани са атакували инкасо автомобил в близост до ав…

Прочети още:

Loading...

Икономика

Култура

Спорт

Всички английски клубове се оттеглиха от Суперлигата

Възхитително е да признаеш грешката си, а тя бе огромна, заяви шефът на УЕФА Александър Чеферин

Проек­тът за европейска Супер­лига е пред тотал…

Прочети още:

Loading...

Земеделие