95 наглеци източили евросредства от 160 000 дка незасети полета

95 наглеци източили евросредства от 160 000 дка незасети полета

Фалшивите чертожници са получавали над 13 лв. на декар за празни ниви с боб и леща

Ако през миналата година помощта по обвър­заната под­к­репа за протеиновите кул­тури беше едва 13,56 лв. на декар, то тази пролет стопаните бяха почти шокирани от став­ката от 21,48 лв. за дка, изп­латена за площите, засадени от реал­ните фер­мери през 2019 г. Дан­ните не са изненад­ващи, след като за първи път лъсна истината, че години наред схема­джии са получавали немалко сред­с­тва на декар за празни полета, източ­вайки бюджета, пред­наз­начен за законно работещите в сек­тора.

Ще припом­ним, че само преди половин година, след спеш­ните проверки на фонд „Земеделие” инс­пек­торите раз­к­риха цели 160 хиляди декара тревясали празни площи, които по документи е би тряб­вало да са засети с протеинови кул­тури. Тогава лично земедел­с­кият минис­тър Десис­лава Танева обяви, че провер­ките са доказали 95 схема­джии, получавали пари за въз­дух. До това изоб­личение се стигна благодарение на сиг­налите на фер­мери от цялата страна, които насочиха админис­т­рацията към извън­ред­ните инс­пек­ции.

За да прос­ледим как се е движил процесът, ще припом­ним статис­тиката от 2018 година, когато общо 17 860 души фер­мери са поис­кали под­помагане за отг­леж­дането на протеинови кул­тури (фасул (зърно), леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен) и зелен грах, фъс­тъци, соя, бакла, люцерна, еспар­зета, фий, детелина, вигна, бур­чак, лупина, звез­дан и/или смески от тях). Брой­ката е нап­раво внушителна, като в резул­тат на този интерес бюджетът беше раз­делен между много повече стопани от обичай­ното. Затова и став­ката за под­помагане падна до най-ниските нива от началото на прилагането на тази схема, а именно 13,56 лв. на декар. Кои са някои от схемите?

През пролетта на миналата година броят на кан­дидатите за суб­сидии за бобови кул­тури намаля до 16 810, което до извес­тна степен се дължи и на пропад­налия пазар на нахут, предиз­викало отлив на фер­мерите от тази кул­тура.

Големият пот­рес дойде след есен­ните кон­т­ролни проверки през 2019 г., когато екс­пер­тите доказаха, че стотина наг­леци са решили да точат еврос­ред­с­тва от незасети полета – и то върху цели 160 хиляди декара. Защото този път терен­ните проверки от страна на фонд „Земеделие” бяха нап­равени върху 50 на сто от дек­ларираните за под­помагане площи — вместо законово определените 3 процента.

След тези раз­к­рития бран­шът очак­ваше много по-сериозни наказания от тези, които пос­лед­ваха. Защото един­с­т­вената сан­к­ция за фал­шификаторите беше, че не получиха суб­сидиите си.

През декем­ври 2019 г. админис­т­рацията обещаваше и други сан­к­ции за фал­шификаторите. Но и досега админис­т­рацията е доста скромна по отношение на инфор­мацията за пос­лед­валите сан­к­ции – било от прав­ните органи, било от дър­жав­ната админис­т­рация. Може би затова и тази година от фонда дори пропус­наха да се пох­валят за причините, довели до високата ставка за под­помагане на протеиновите кул­тури, получена след отпадането на паразитите в сек­тора. За целия земедел­ски бранш остава успокоението, че най-после е сложена тапа на каналите за източ­ване на евросуб­сидии, пише Екатерина Стоилова от Синор.БГ.