Кризата отвори очите на Ели Шербан за нови бизнес идеи

Кризата отвори очите на Ели Шербан за нови бизнес идеи

История за това как две изгорели помпи за напояване водят до откриването на два собствени магазина за зеленчуци

Все по-често се случва бъл­гари, живели с години в чуж­бина, стиг­нали до раз­лични точки на света, видели и преживели тол­кова много, в един момент от живота си да се вър­нат в родината и да започ­нат отначало. И то със земеделие. Ели Шер­бан е една от тях. Пътят й от мор­с­ката столица Варна до доб­рич­кото село Смин минава през гръц­кия ост­ров Родос, екзотична Азия и слън­чева Калифор­ния. Вече пет години обаче Ели ходи боса из нивите на север­ното ни Чер­номорие, отг­леж­дайки традиционни зелен­чуци и екс­перимен­тирайки с нет­радиционни сор­тове. Като онзи кат­ранено черен боб, за чието същес­т­вуване дори не е подозирала. „Един бразилец, женен за бъл­гарка, ми каза, че всеки ден там ядат черен боб вместо месо. Даде ми кофичка с боб­чета и аз ги посях на моята нива. Тя роди страхотен боб. По-късно се сдобих с 200 кг биологичен черен боб от Гер­мания. Насях 20 дка. Сега си го гледам в нашата Доб­ру­джа, без никакви химикали, събирам го на ръка“, обяс­нява Ели.

Бобът продава в две соб­с­т­вени магазин­чета във Варна. Те са тип хранителни с идеята да пред­лагат сезонни зелен­чуци от април до късна есен и целогодишно, специално под­б­рани италиан­ски, тур­ски и гръцки хранителни продукти. „Пред­лагаме качес­т­вени продукти и на бъл­гар­ски малки произ­водители, като сирена, вина, млека. Идеята ми е да под­помагам дреб­ния биз­нес като мен“, казва Ели.

Тя е една от многото бъл­гар­ски произ­водители, които, принудени от нис­ките изкупни цени, тър­сят решение за соб­с­т­вен биз­нес. „От място ми изкупуваха пъпешите за 30 ст. и ги преп­родаваха за 2 лв. Затова си купих мой бус и продавам дирек­т­ното на клиента. Така сме се раз­п­ределили, че аз и майка ми сме на нивата, а дъщеря ми е във Варна и се занимава с магазините. Сега пъпешите се берат от нивата, бусът изминава 100 км, стоката е дирек­тна и цената е дос­тойна — пъпеши без химия за 1,50 лв., което е добре за всички“, категорична е Ели.

Целият си живот тя е работила за себе си, няма нито един работен ден за някой друг. И биз­нес­нюхът никога не й изневерява — от дизайна на лук­созни дет­ски дрехи през изработ­ката на бижута до магазин­чето за ръчно правени неща на гръцки ост­ров. А днес е земедел­ски произ­водител, който отново продава за себе си и семейс­т­вото си. „С многото поз­нан­с­тва по света работя върху още няколко проекта, имам идеи да внасям качес­т­вени тур­ски и гръцки продукти. Това е нашата политика — в нашето магазинче продаваме малки ком­пании с качес­т­вени, полезни и ценни продукти. Мисля още как продук­тът, който произ­веж­дам, да бъде продаван целогодишно. Затова ходя на изложения в Италия и Тур­ция, следя тен­ден­циите и сме се насочили към зат­варяне на цикъла“, раз­казва Ели.

Меж­дув­ременно извън­ред­ното положение заради коронавируса извади много фер­мери от зоната им на ком­форт. Но Ели е свик­нала — твърди, че живее целия си съз­нателен живот от една криза в друга. Дава за пример как преди време изгарят две помпи за напояване, което обрича на загуба цялата й реколта. „Беше трагедия, нямахме други доходи. На след­ващата пролет започ­нах да продавам онлайн и да раз­насям с буса по къщите. Тогава съб­рах тол­кова много клиенти, че на есен успях да продам цялата продук­ция само по Интер­нет. Впос­лед­с­т­вие те станаха още повече и аз си отворих магазинче, а след него – и още едно. Така една трагедия, преживяна от моето семейс­тво заради авариите, ни даде въз­мож­ност да отк­рием биз­нес, който ние не виж­дахме. Защото ако всичко ти е наред, не се замис­ляш в каква още насока може да се раз­виеш“, убедена е Ели.

Така е и сега. Извън­ред­ното положение дори е увеличило онлайн продаж­бите през фейс­бук страницата на Свободен хранителен кооператив. Сега те са се нор­мализирали, но пред произ­водител­ката остава още една спънка. Заради многото кражби на нивата, заради които миналото лято е спяла два месеца в буса, днес тя обмисля с какви кул­тури да се зах­ване, които хем да й носят печалба, хем да не са тол­кова апетитни за крад­ците.

Предиз­викател­с­т­вата продъл­жават, но Ели е убедена, че ще се справи, защото има под­к­репата на още две поколения жени – на 82-годишната си майка Елза и на 23-годишната й дъщеря Белла. И не на пос­ледно място са връз­ката й със земята и изборът й да произ­вежда чиста храна.

Земята обедини три поколения жени, които отг­леж­дат зелен­чуци на брега на Черно море

Ели е цветна жена, обиколила цял свят — от Калифор­ния до Далечна Азия. Говори за земята с въз­хищение, връз­ката й с нея е много ценна. От затоп­лянето през месец май до късна есен ходи боса из нивата. Земята е и тази, която свър­зва три поколения жени – 82-годишната баба Елза, 45-годишната Ели и 23-годишната й дъщеря Белла. Заедно отг­леж­дат 60 дка със сезонни зелен­чуци, продават в два соб­с­т­вени магазина в мор­с­ката столица и обмис­лят зат­варяне на цикъла с преработка.

–Животът Ви е тол­кова пъс­тър. Какво Ви накара да се установите на брега на Черно море и да се зах­ванете със земеделие?

–Години наред съм живяла в чуж­бина, но през лятото на 2015 г. се вър­нах в Бъл­гария и започ­нах живота от начало. Земята е нас­лед­с­тво от дядо ми. Дълги години майка ми се занимаваше с нея, докато аз стран­с­т­вах. Тя беше най-възрастният регис­т­риран земедел­ски произ­водител в района. За нас земята, която гледаме, не е биз­нес за пари, а начин на живот. Това, което произ­веж­даме, е първо храната лично за нас. Да сме свър­зани със земята и да произ­веж­даме чиста храна е избор на цялото ми семейс­тво.

–Как съжител­с­т­ват три жени от раз­лични поколения под един пок­рив?

–Майка ми е на 82 години и е машинен инженер по образование. Тя има тол­кова голям опит и остър ум. Дъщеря ми пък е от новата генерация, която преживява света по тол­кова раз­личен начин. Тя завърши балет в музикал­ното училище във Варна. Живя в Милано 4 години, където учи в час­тно училище за моден дизайн. След това реши, че не вижда бъдещето си в Италия и се върна, за да работи с мен и баба си. Тази земя обединява три поколения, които биха имали отделен живот, преживявания, проб­леми. А сега, когато сме свър­зани, ние обменяме опит и идеи, което е много ценно.

–Какво Ви мотивира да продъл­жавате нап­ред?

–Проб­лемите са без­к­райно много, включително и кражби на рекол­тата от полето, но това, което ме мотивира, е именно връз­ката между трите поколения. Друго, което ме движи нап­ред, е поколението на моята дъщеря, което пос­тавя себе си на първо място. Те са вече осъз­нати и имат отношение към храната. Тези хора става все повече. Не на пос­ледно място са клиен­тите, които идват и каз­ват: „Такъв пъпеш не съм ял от дете, дядо ми имаше такъв бос­тан“.

–Предим­с­тво ли е да си жена в мъжки биз­нес?

–На 100% помага. Имам клиенти от магазина с лук­созни дет­ски дрехи, същите си купуваха гривни и гер­дани, а сега тър­сят моите чушки и пипер. Ти не продаваш продукт, а себе си, своята лична история. И когато преживяваш продукта и ти идва отвътре, само тогава можеш да успееш и през всич­ките кризи, които минаваш, да намериш свет­линка в тунела и да продъл­жиш. Тогава вече няма значение дали си мъж, или жена, ако имаш своята лична история. Това, което ми помага, е не тол­кова, че съм жена в мъжки биз­нес. Да, това е едно предим­с­тво. Но най-голямото предим­с­тво е, че аз продавам моята лична история. Ти си продъл­жение на това, което пред­лагаш на хората, на твоята идея и тя е истин­ска само тогава, когато е преживяна. Не да се спекулира с пола, а всеки да намери своята сила и да раз­каже лич­ната си история.

Екатерина АРСЕНОВА, от сайта АГРИ.БГ